Интервю
Йордан Василев за списание "Прическа и стил"
Като дете какъв мечтаеше да станеш, когато пораснеш?
Като дете мечтаех да съм цирков артист. Тренирах спортна гимнастика и фигурно пързаляне в моя роден град Перник и може би затова мечтаех да съм високо във въздуха и под светлините на прожекторите.
Това беше най-голямата магия за мен...
По-късно мечтаех да бъда учител по рисуване, тъй като имах талант и дори щях да кандидатствам с рисуване. Преподавателска грешка обаче провали тези ми планове, може би за добро.
Иначе другото нещо, което също винаги много ме е привличало, са били танците – фолклорни, състезателни, джаз, класически... В един период дори бях и професионален вариететен танцьор.
За какво мечтаеш днес?
За по-спокоен живот... в България. Добре че вече свободно може да се пътува в чужбина и имам възможност да се зареждам с позитивизъм, защото липсата му тук определено ме уморява...
Как реши да се захванеш точно с фризьорство?
Завърших Техникум по машиностроене, но това не ми харесваше особено. Иначе бях перфектен в чертежите. Работих три месеца по специалността заради подписан задължителен договор, след което прецених, че това не е за мен и захвърлих мазните дрехи.
Исках да се занимавам с изкуство. Моя позната, която работеше в тото пункт, имаше записан час за фризьор при самия стилист Капанов и се случи така, че отидох с нея.
Тогава за първи път имах възможност да наблюдавам истински професионалист в тази област и мисля, че именно това повлия върху решението ми да се занимавам точно с този вид изкуство.
В крайна сметка взетото тогава решение се оказа моята “шестица от тотото”. През 1988 г. завърших професионален курс по фризьорство и веднага след това бях назначен на работа в най-големия салон в гр. Перник – “Кракра”.
От кого се учеше и кое от големите имена в професията ти служеше за пример?
На чий стил се опитваше да подражаваш в началото?
Учих се от моите си грешки... Работех в салон с 24 жени, по 12 на смяна, като аз отивах пръв и си тръгвах последен. В началото бях “момче за всичко”, но това не ми пречеше, защото исках да науча по много от всички. Имаше наистина добри майстори, а тогава занаят се крадеше. Именно така изградих и собствения си стил на работа, тъй като по онова време информацията беше оскъдна.
Какво ти дава ежедневната работа с клиенти в салона?
Най-вече спокойствие и позитивизъм, който се опитвам да предавам и на другите. Естествено, има и клиенти, с които не вибрираме на една и съща честота, но аз съм щастлив, когато си тръгват с приповдигнато настроение и добро самочувствие.
Ние, фризьорите, освен че сме творци, трябва да бъдем и малко психолози – да усетим още със самото влизане на клиента за какво идва при нас: дали за редовна поддръжка и да “убие време”, или пък за коренна промяна на визията.
А конкурсите?
Ако вашият фризьор никога не се е качвал на конкурсен подиум, с право може да се съмнявате в качествата му. Всеки е добър в салона си, но на подиума личи истинският професионализъм.
Именно конкурсите са тези, които дават най-добрата школовка. Самата подготовка за тях дори те прави добър – повтарянето на едни и същи детайли от една прическа постепенно се превръща в рутина, а това ти дава възможност да автоматизираш мисленето, като едновременно с това твориш.
Мога смело да кажа, че израснах като фризьор точно на конкурсния подиум.
Усещал ли си някога професионална завист от свои колеги за постигнатите от теб успехи?
Силно се надявам колегите ми да са искрени, когато ме поздравяват след мои представяния!
Знам, че за българина е трудно да признае нечий успех, но лично аз се радвам на постижения на другите, давайки си ясна сметка за огромния труд и талант, които се крият зад тях.
Какво мислиш за масовия стил и вкус в момента у нас?
Ако говорим за младите – трагедия! Масов стремеж да изглеждат... зле. Правят си “самоделки” – аз на теб, ти на мен... Разбира се, че има и изключения – по-зрелите и улегнали имат собствен стил, който кореспондира с тяхното “Аз”. Хубаво е, че все повече са доверяват на професионалистите и се вслушват в съвети.
Необходимо ли е, според теб, фризьорът да налага на клиента своето виждане за прическата, която би му отивала и как процедираш лично ти, когато твоето и мнението на клиента коренно се различават?
Задължително изслушвам клиента и ако това, което той желае, се разминава с моето виждане, деликатно обсъждаме нещата с него и коригирам дължината, обема, цвета или само оттенъка на косата. В крайна сметка много често се получава съвсем различна визия от първоначалната.
В подобни случаи обикновено след като приключа, казват: “Точно това исках!”.
Много от клиентките не могат да обяснят какво точно желаят и затова предпочитат да си харесат прическа от списание, без да си дават сметка, че обикновено се различават доста от показания там модел по отношение на косата, цвета на очите, тена на кожата, възрастта...
Тогава предлагам тази прическа да я “напаснем” спрямо конкретното лице, като се съобразим с индивидуалността.
Коя смяташ, че е най-силната ти страна?
Безкрайният ми позитивизъм, във всичко и навсякъде.
Промени ли се психиката на българския фризьор през последното десетилетие?
За радост, да. Българските фризьори разбраха, че трябва да се самоусъвършенстват и развиват, като постоянно си “сверяват часовниците” на семинари, обучения, конкурси.
Информацията, която буквално ни залива сега, е достъпна за всеки и е непростимо клиентът да е по-информиран от фризьора.
Мисля, че станахме и по-толерантни в отношенията помежду си.
